Да опаковаме ли културата?
05.02.2010Защо? За подарък? Едва ли. За да я продаваме или да я скрием? Вероятно това бихте попитали. Вариантите са реални и оправдани. Или може би трябва да вземем пример от най-успелия съвременен български художник – Кристо. Според някои под опакованите му сгради и обекти, прочути в целия свят, е кодирана трудната връзка с родината, която той не е посещавал от десетилетия.
Но докато Кристо опакова своите обекти с копринен плат, то ние май ще трябва да го направим с амбалажна хартия. Или поне дотогава, докато държава и общество продължават да пращат културата в девета глуха и да не осъзнават, че от нея може и да печели доста добре. Българските музиканти са достатъчно ценени в чужбина, артистите ни пълнят театрите, новото бг кино показа оригинално лице и спечели куп награди от престижни фестивали.
Ако я „подвържем”, за да я “продаваме”, тогава трябва да се разшири стратегията. Престижните ни музеи нямат средства за купуване на съвременно изкуство! Оказа се, че дори Националната художествена галерия няма пари за откупки на съвременни творби. Срам, който е недопустим за европейска арт институция. Въпреки кризата, въпреки прехода и беднотията ни. Преди време на проведен търг с уникални проекти на Христо Явашев – Кристо, продавани на тройно по-ниски цени от световните (тук за около 5000 евро), НХГ не можа да ги купи. А една такава работа би била чудесен акцент във все още несъбраната колекция от съвременни творби за гръмко обявения бъдещ Музей за съвременно изкуство в София (САМСИ). Борис Данаилов вече не е директор на НХГ, но министърът на културата Вежди Рашидов твърдо се е заел с бъдещия музей. Чакаме отваряне на вратите му до 2 години. Дотогава обаче дали „вратите” на удачната стратегия и реклама за култура ще се отворят? Или ще продължаваме да я бутаме под тезгяха, натежал от силиконови мацки, псевдозвезди и комплексирани институции?
Култура може да се продава по различни начини. Един добре развит фестивален и културен туризъм в някои от архитектурните и археологически забележителности може да издържа половин град. Природният феномен Белоградчишки скали доведе известни хора и капитали. Готви се и проект за реставрация на Белоградчишката крепост и за изграждане на система за звуково и светлинно шоу като на Царевец в старата столица. Във Видин уникалната крепост Баба Вида (естествен декор за снимки на над 40 култови филми), която спорадично е домакин на отделни арт събития, може да стане постоянен център на широко рекламирани фестивали. Така слизащите на речния бряг от китни корабчета групи германски туристи няма само да я разглеждат, а и да поостанат за някой и друг фестивален ден. А недалечната Синагога (втората у нас по големина след софийската), спрягана през социализма за опера, сега привлича само гарги, крадци и по някой екип на музикални клипове.
Добре е, че държавата се сети и прие стратегия за развитие на културния туризъм. България е поделена на 13 културно-исторически области. Сред тези системи с над 300 археологически обекта са Велика София, Долината на царете, По бреговете на Дунав, Старите столици… Дали обаче вложените средства в това културно-туристическо разделение ще се върнат и дори удвоят, зависи от рекламната стратегия и далновидност на управниците. Защото едно е да имаш добра стока, съвсем различно е да можеш да я продадеш. Старата ни история и уникалната култура ще събират прах по рафтовете в музеите, а в чужбина ще ни познават само по киселото мляко (в което няма лошо, но не е достатъчно). Понякога опаковката е по-важна дори от съдържанието. Времето днес го налага. И ако не го разберем, ще продължаваме да си стоим на опашката, с платнена торбичка в ръка, от която изтичат монети през дупката.

